Иглу - Пътепис

Димитър Манолов 2010 / 03 / 16

В изминалият уикенд осъзнах за сетен път колко ценно може да бъде малкото прекарано време със забавни и интересни хора, които оставят незабравима диря в спомените ти.

За една разходка, за един спорт, или една вечер, за един боричкащ обяд. Прекарани часове, чиито минути са в пъти по-кратки от 60, а в тях се случват толкова много неща, че не можем да ги опишеш в 1 ред. Вчера както се прибрах след шеметният уикенд прекаран с вас, директно се сгромолясах в леглото, без да оправям мокрият багаж. А той дори още не искам да го почвам. Напомня ми за страхотната Събота и Неделя. 16 часа сън ми бяха недостатъчни да захраня батерията си с готовност и воля за работна седмица изпълнена с одити и формалности от централата.
Исках да ви благодаря за прекрасните 31 часа емоция и продължавам досадният пътепис, който ще чета много дни след месеци и години и с радост ще се усмихвам за този щур уикенд.

Отборът,
Искам да благодаря на Алекс и Добри затова, че бяха част от иглу-екипа ни. Добри като чудесен шофьор на групата, макар и контузен накрая успя да дава пълна газ през цялото време. Алекс беше страхотна блокче-резачка, чиято продуктивност заля напълно и най-добрите иглу архитекти на хилядолетието :) На Симпатичко пък ще кажа браво за гениалните идеи в подредбата на тухлите вътре в иглуто. Без неговата геодезична дарба щяхме да се бъхтим до тъмно. Ивето като носител на ноу-хауто за таван ще остане незабравим играч! Поне 20минути блокче-строене ни спести с тази си гениална идея да покрием 1м квадратура на тавана с просто, но масивно блокче. жени. :) (както се казва, успяхме да прелъжем журито), макар, че така хубаво се пропада и виси от този покрив :)))))) Росито като екстремен фотограф и стратегичен идеолог помогна с ценните си съвети как да си разпределим времето. А и великолепното й барбадоско уиски беше емблемата на нашето иглу!

Плодчета, бяхте велики !!!

И китарената вечер в трапезарията ще я помня с умиление. Свириха се толкова разнообразни песни. Пя се с такъв плам. Всички пяха.
След това купонът в иглуто с маслините, Ред Лейбъл уискито и Балканджи! Разговорите с Василена, Стоян и останалите по правните въпроси, реализацията, амбициите, кариерата и какво ли не..
След това втората китарена сесия с Ангел и по-сериозните песнички. Как лесно вдигнахме нивото на Blind Guardian, Балканджи и Pink Floyd. Мечтаехме на свещи. След това изтощен и размазан се предадох на съня на пейка в трапезарията. Какъв ти сън. 1 час и след това отново събуждане и продължение на уикенда. Пияният щур чичка, великата песен на U2 Stuck in a moment, с която събудихме орталъка. Песен, която ми даде размисъл за едно ново начало! След това бирите в трапезарията и Ади с готината синя пижамка, която така пламенно всички мъже си просихме да ни подари. Ами тоталният релакс пред иглутата на обяд на слънце с бира в ръка. Незабравимо! И как изведнъж ни дойде шантавата идея да си излеем агресията върху невинните иглута. Колко сняг изядохме...дали някой е преброил :) Един върху друг. Пропадащи от покривите, затрупани от блокчета, натъртени, мокри... Кеф.

След това разходката на връщане по тихите пътеки на Боровец. Финалният момент, в който Гери и Васи се спуснаха по черната писта. Горките им кости. Някой май не успяха да се приземят по шалтета. Ха-ха.

След това кръчмата и гадните пържени картофки, но поне беше евтино. И страхотната супа още ми е във вкуса. Трябва да си направим скоро такава или пак да идем.

Благодаря за транспорта до вратата ми. Супер помогна след множеството схващания, съненият ми организъм и мързелът който ме бе обзел тотално след двудневният маратон.

И все пак.. Не съжалявам ни най-малко, че дадох всичко от себе си за емоцията.

Беше велико !!!

Благодаря на всички вас, че бяхте час от нея :)

“La vita bene spesa lunga ?”