До Заврачица през Темно езеро
risto_turisto 2010 / 07 / 03
...До Радуил през Гърмящото езеро.
Как опраших клекО по Студения рид и по Радуилско и как тествах колената на макс.
Ето я и сводката на расодката:
Ходенето почна от х-л Олимп в събота 08.30. Минах през Чакъра - Ванката го немаше - беше оставил един пазач - големиО катанец на вратата. Хапнах набръже и гонен от съмнения за дъжд се опнах към Сладката вода.
След нея поех нагоре по пътеката за х.Мусала.
Ползвах първия възможен камънарник и се качих на Шатър. Снимка от него към поляната над Чакъра "Шугавите":
Отстрелях и Ястебец на тръчанье:
... и продължих нататък - посока премката преди Дено и после по реброто директно към същия. На качване по стръмничкото ребро към Дено понаправих някоя и друга снимка - към Саръгьолските езера:
След като качих върха продължих към Сфинкса - снимка от него:
След Сфинкса отидох до началото на Студения рид и тука ме блъсна в очите гледката към Манчо и Темното езеро в близост:
слязох до езерото:
Времето се опитваше да си покаже рогите, но устоя на напъна и се запази състезателно - ту сянка ту слънце. Хапнах на езерото, полюбувах се на гледката към Манчо и тръгнах към билото на Студения рид подсичайки.
Стигнах до билото, следвах го малко и почнах да слизам посока х.Марица. Слизането беше тежичко, като се случи и да помогна в опрашването на клека там.
След едночасово слизане се озовах на х. Марица, където спущих 2 бири в компанията на хижаря - поразпитах го за пътеката посока х. Венетица, дадох почивка на колената, и час по-късно поех към х. Заврачица. Там имаше традиционна сбирка в памет на трагично загинал в Алпите бивш хижар.
Послушах на живо по някоя и друга къде планинарска, къде стил “Черно фередже” песен и опнах краците за нощна почивка.
На другия ден, в неделя, се качих на билото към Мустачал /Заврачица/.
Приятно беще ходенето там по заравненото било в началото. После имаше едно спускане по едно закачливо склонче след в. Мустачал посока седлото преди в.Мусличал.
Целта на това ходене беше непопулярното езеро "Гърмящото"
Е слязох до него, полюбувах му се и за да не изневеря на предния ден пак се набих в клекО, но този път яко - по една изоставена и обрасла пътека, която от средата до към р. Ибър въобще я нямаше. Абсолютна клекова глиганиада. Поне беше на слизане...
Много ми олекна като слязох до реката - утолих жаждата на нея и поех дългото мааане към Радуил по пътя, който идва от "1900". Красива долина, буйна река, красиви склонове със скали и дървета. Даже видях Радуилското пръскало:
Малко за статистиците - първия ден 24 километра и 1960 м. сумарна денивелация качване.
Втория ден 21,5 км. и 1910 м. сумарна денивелация спускане.
Баси говедото съм станал :P
Към постинга в съседния Форум, с интересни коментари и отзиви