ПЛАНИНАРИ
Предстоящо
2020 / 02 / 17 автор: Windrider
ВАЖНО: Тази седмица бирената среща е в "Дон Домат" срещу хотел "Хемус". МЯСТОТО
И слънцето извира пак от тях.
А върхове и улеи, и сипеи
събуждат радост в нас, наместо страх.
Такива сме, такива ще останем –
обречени до сетния си час
от гордото си име – ПЛАНИНАРИ –
да носим планината вътре в нас.
Жулгена Бенбасат
Иглумания 2012
автор: Димитър Манолов
Навсякъде в нашата мила България вихър бушува, а ние сме тръгнали да градим. Какво ще строим ли? Ами иглута! Можете ли да повярвате, че в 21век където модерно е да гледаш само себе си и своето си, да съществува организация, която да прави такива неща - да събира млади хора, да ги учи как да проектират и изграждат дом в снега.
Проектът "Чакалица"
2011 / 05 / 18 автор: Павелчо
Преди около месец попаднах на тази хижа в Интернет, като цяло нямаше много информация изобщо за района, да не говорим за снимки – те бяха около 2-3 качени. Преди 2 седмици реших да отида и да видя мястото и самата хижа,
Проклетия. Из Албанските Алпи
2010 / 11 / 13 автор: gena
Микробусът навлиза в предградията на Нови Пазар, столицата на сръбската област Санджак, един от най-проблемните градове в страната. Развиделява се, но все още всичко е в силуети. Ето там вдясно, високо, се забелязват очертанията на една от най-старите църкви в Сърбия – „Св.Петка”, на около 1000 години...
Малко Джендемизъм
2010 / 10 / 15 автор: Ясен
Е, направихме го, но как... Отново в зимни условия, този път истински. Горе си беше истинска пълновластна зима, макар и да нямаше много сняг. 7-8 до 10 см най-много. Дни преди да тръгнем разбрахме, че прогнозата за събота и неделя е лоша.
NordKante. Разказ за нашите приключения в Алпите
2010 / 10 / 13 автор: pramata
Във всеки един момент от нашето красиво изживяване не преставах да се чувствам като човек... Какво значи да се чувстваш човек - не мога да обясня, може би това да се усещаш много добре и на мястото си, с правилните хора до теб
Без заглавие... (един разказ за един преход)
2010 / 09 / 10 автор: Друм
Беше студена зимна утрин. Дишах тежко по стръмната пътека, пуфтеейки като подгонен елен с излизащи кълбета пара от ноздрите. През нощта мъглата беше украсила голите букови клони и сега те белееха на фона на кафявата шума. Снегът, а с него и зимата, почваха от 1500м нагоре.